Отдавна не съм писала статия и мисля, че е време да наваксам пропуска си...
Често когато работим повече време в дадена област, приемаме определени знания като общо известни факти, но тези дни ме попитаха за бебетата и сензориката и установих пред себе си, че също съм приела дадени знания за а преори познати.
"Творчество за бебеци", което е всеки понеделник и е едно от любимите ни занимания, има за цел да тренира сензорни усещания при малките деца. Сензорните знания и уменията при децата са важни, но дали е известно ЗАЩО? На този въпрос ще отговоря в следващите няколко реда:
Мъничетата идват при нас, след като са израснали в една закриляща ги среда в корема на мама. Там те имат достъп до различни светлинни, звукови, вкусови, тактилни усещания, но в една лека и приглушена форма, защото тялото на мама филтрира до голяма степен интензитета на тези външни стимули. Когато бебето се роди, то започва да опознава света на много по-висока степен - светлината е много по-ярка, звуците са много по-силни, тактилните стимули са в изобилие, гравитацията и постановката на тялото са нещо съвсем ново за мъничето. С всеки ден то придобива нови и непознати усещания и ги подрежда в съзнанието си по време на сън. Всеки ден то изучава света и всяка сутрин се събужда по-знаещо и можещо, докато една сутрин установим, че нашето мъниче е вече 3 или 4-годишно познава заобикалящите го предмети и хора, скача щастливо на един крак и ни разказва какво ново му се е случило.
Но за да стигне до тази фаза е минало през един дълъг и много интересен път, където е пипало, бутало, опитвало е на вкус всичко (освен това, което не сме успели да измъкнем в последния момент от ръцете му, защото е мръсно или опасно). Падало е и е ставало, имитирало е бръмченето на колите и звуците, които издават животните. Всеки предмет, който вземе в ръце, нека да използваме за пример ябълка, е бил изучен от детето с постоянство, често без дори да забележим. Тази толкова обикновена ябълка носи толкова много информация за едно мъниче. Тя има определена форма, цвят, плътност и гладкост, мирис, вкус, тегло, начин на падане и търкаляне. И всичката тази информация се складира в детското мозъче, за да може следващия път, когато мама каже: "Я, една ябълка!", вече порасналото дете да се затича, да я донесе и да поиска да я изяде, защото вече знае какво да очаква, когато някой назове или покаже ябълка. Така с времето детето разбира, че има предмети и те са малки и големи, тежки и леки, гладки и грапави, ухаещи и вонящи, сладки и горчи и много, много, много други характеристики на заобикалящия ни свят.
И тъй като говорим още за съвсем мънички дечица, тази информация понякога може да ги затормози, ако стимулите и усещанията са им дошли в повече. Ако ги лишим обаче от възможността да опознаят средата си, тези дефицити могат да имат основно значение при по-нататъшното им развитие. Сензорно-интегративни дисфункции не са особено популярни като отклонение в България, но все по-често излизат на преден план, когато говорим за различни отклонения в ранна детска възраст. Възможността бебето да приеме през сетивните си канали информацията и умението да я обработи правилно е от основно значение за неговото психо-емоционално развитие.
Какво можем да направим ние като родители? Да позволим на своето мъниче да опита всичко без да изпадаме в крайности. Под наш контрол и наблюдение да му дадем да пипне и поиграе с колкото се може повече предмети без, разбира се, да застрашаваме неговото здраве и добро състояние. Ето от къде идва и обяснението за нашето занимание "Творчество за бебоци"! Предимно с хранителни продукти (брашно, сол, ориз, макарони, сметана...), за да не се притесняваме, че може мъниците нещо да си хапнат, да усетят какво е гладко или грапаво, какво малко или голямо, цветно, шарено. меко, твърдо, мокро, сухо и прочие. Крайният продукт обикновено не е картина за мама или сувенир за вкъщи, а много усмивки, оцапани бебета и много нова информация. :)
Ура! Вече можете да намерите всички рецепти от заниманията на едно място! С помощ на приятели сътворихме една много сладка, "готварска" книжка с рецепти за домашно творчество. 11 изпитани, проверени и приготвяни многократно рецепти, които забавляват мъниците и ги учат да рисуват, лепят, режат, пресипват и много други умения. И всичко това с естествени материали и хранителни продукти! Всички, които са участвали в наши занимания веднага ще се сетят за какво иде реч: цветни макарони, ориз, брашно, сол и прочие с точни пропорции, начин на приготвяне, вариации за игра и различни тематични допълнения.Дейностите са подходящи за деца над 1 годинка и в присъствието на възрастен, който да подпомага процеса.
Книжката вече е налична и може да се поръча директно само при мен! Цената ѝ е 10 лв. :) Пишете ми! Може да я разгледате и във ФБ https://www.facebook.com/commerce/products/2109811692419993/
Често когато работим повече време в дадена област, приемаме определени знания като общо известни факти, но тези дни ме попитаха за бебетата и сензориката и установих пред себе си, че също съм приела дадени знания за а преори познати.
"Творчество за бебеци", което е всеки понеделник и е едно от любимите ни занимания, има за цел да тренира сензорни усещания при малките деца. Сензорните знания и уменията при децата са важни, но дали е известно ЗАЩО? На този въпрос ще отговоря в следващите няколко реда:
Мъничетата идват при нас, след като са израснали в една закриляща ги среда в корема на мама. Там те имат достъп до различни светлинни, звукови, вкусови, тактилни усещания, но в една лека и приглушена форма, защото тялото на мама филтрира до голяма степен интензитета на тези външни стимули. Когато бебето се роди, то започва да опознава света на много по-висока степен - светлината е много по-ярка, звуците са много по-силни, тактилните стимули са в изобилие, гравитацията и постановката на тялото са нещо съвсем ново за мъничето. С всеки ден то придобива нови и непознати усещания и ги подрежда в съзнанието си по време на сън. Всеки ден то изучава света и всяка сутрин се събужда по-знаещо и можещо, докато една сутрин установим, че нашето мъниче е вече 3 или 4-годишно познава заобикалящите го предмети и хора, скача щастливо на един крак и ни разказва какво ново му се е случило.
Но за да стигне до тази фаза е минало през един дълъг и много интересен път, където е пипало, бутало, опитвало е на вкус всичко (освен това, което не сме успели да измъкнем в последния момент от ръцете му, защото е мръсно или опасно). Падало е и е ставало, имитирало е бръмченето на колите и звуците, които издават животните. Всеки предмет, който вземе в ръце, нека да използваме за пример ябълка, е бил изучен от детето с постоянство, често без дори да забележим. Тази толкова обикновена ябълка носи толкова много информация за едно мъниче. Тя има определена форма, цвят, плътност и гладкост, мирис, вкус, тегло, начин на падане и търкаляне. И всичката тази информация се складира в детското мозъче, за да може следващия път, когато мама каже: "Я, една ябълка!", вече порасналото дете да се затича, да я донесе и да поиска да я изяде, защото вече знае какво да очаква, когато някой назове или покаже ябълка. Така с времето детето разбира, че има предмети и те са малки и големи, тежки и леки, гладки и грапави, ухаещи и вонящи, сладки и горчи и много, много, много други характеристики на заобикалящия ни свят.
И тъй като говорим още за съвсем мънички дечица, тази информация понякога може да ги затормози, ако стимулите и усещанията са им дошли в повече. Ако ги лишим обаче от възможността да опознаят средата си, тези дефицити могат да имат основно значение при по-нататъшното им развитие. Сензорно-интегративни дисфункции не са особено популярни като отклонение в България, но все по-често излизат на преден план, когато говорим за различни отклонения в ранна детска възраст. Възможността бебето да приеме през сетивните си канали информацията и умението да я обработи правилно е от основно значение за неговото психо-емоционално развитие.
Какво можем да направим ние като родители? Да позволим на своето мъниче да опита всичко без да изпадаме в крайности. Под наш контрол и наблюдение да му дадем да пипне и поиграе с колкото се може повече предмети без, разбира се, да застрашаваме неговото здраве и добро състояние. Ето от къде идва и обяснението за нашето занимание "Творчество за бебоци"! Предимно с хранителни продукти (брашно, сол, ориз, макарони, сметана...), за да не се притесняваме, че може мъниците нещо да си хапнат, да усетят какво е гладко или грапаво, какво малко или голямо, цветно, шарено. меко, твърдо, мокро, сухо и прочие. Крайният продукт обикновено не е картина за мама или сувенир за вкъщи, а много усмивки, оцапани бебета и много нова информация. :)
Ура! Вече можете да намерите всички рецепти от заниманията на едно място! С помощ на приятели сътворихме една много сладка, "готварска" книжка с рецепти за домашно творчество. 11 изпитани, проверени и приготвяни многократно рецепти, които забавляват мъниците и ги учат да рисуват, лепят, режат, пресипват и много други умения. И всичко това с естествени материали и хранителни продукти! Всички, които са участвали в наши занимания веднага ще се сетят за какво иде реч: цветни макарони, ориз, брашно, сол и прочие с точни пропорции, начин на приготвяне, вариации за игра и различни тематични допълнения.Дейностите са подходящи за деца над 1 годинка и в присъствието на възрастен, който да подпомага процеса.
Книжката вече е налична и може да се поръча директно само при мен! Цената ѝ е 10 лв. :) Пишете ми! Може да я разгледате и във ФБ https://www.facebook.com/commerce/products/2109811692419993/
Коментари
Публикуване на коментар