Все по-често в днешно време
говорим за агресивно поведение при децата и то при деца в ранна възраст. Затова за мен е много важно, като говорим за агресивно
поведение, да различаваме неговите проявления, защото смятам, че е недопустимо
при малки деца да говорим за агресия в нейните клинични измерения. Родителското
поведение е основен фактор за детската реакция при негативни, стресови ситуации
и противопоставянето е едно от възможните средства, с които детето разполага,
за да се справя с тях. За да не прибягва до непослушание, наше задължение е да
го научим на по-удачни стратегии за справяне с неприятни ситуации.
В следващите редове са
изброени симптоматиките и основните различия на детската агресия в ранна
възраст, като те следва да ориентират, но не да служат за поставяне на
диагноза.
Съпоставяне
на основните характеристики при:
|
||
Опозиционно поведение
|
Агресивно
поведение
|
|
· противопоставяне;
· отрицание
на авторитетна личност /родители/;
· непослушание.
|
· физическо
с психическо насилие;
· престъпно
поведение;
· сериозно
престъпване на обществените норми.
|
|
Възрастов диапазон между 5 и 8 години.
|
Възрастов диапазон над 10-12 години.
|
|
Симптоми на патологично
противодействие – основен проблем: повтаряемо противодействено, непослушно
поведение срещу авторитетна личност. Най-често се проявява вкъщи, но
предизвиква и проблеми в училище и сред връстниците.
Детето:
· Бързо се ядосва;
· Често се кара с
възрастните;
· Противопоставя се
често и активно на указания или правила, поставени от възрасните;
· Отказва да следва
правилата и указанията;
· Умишлено дразни и
ядосва други;
· Приписва свои грешки
или своето грешно поведение на други;
· Често е чувствителен и
много лесно се оставя да бъде ядосано;
· Често е ядосано и
обидено;
· Често е озлобено и злопаметено.
Патологичното
противодействие е с по-леки симптоми отколкото при агресивното поведение,
без телесни агресивни действия срещу хора или животни, няма престъпно
поведение:
· Агресивно поведение
срещу хора и животни;
· Разрушаване на чужда
собственост;
· Лъжа и кражба;
· Тежко престъпване на
правилата (бяга от вкъщи, не се прибира нощем, бяга от училище).
Как се диагностицира?
· При деца, когато
симптомите продължат повече от 6 месеца;
· Симптомите се появяват
във възрастта под 9-10 години;
· При продължителна
проява най-малко на 4 от симптомите;
· Симптомите трябва да
са продължително и силно изявени предимно вкъщи, но съпроводени с проблеми
в училище и то по-често отколкото при връстниците им;
· Задължителна оценка от
специалист /клиничен психолог, психотерапевт, психиатър, невролог/.
За да се постави като
диагноза подобно отклонение, специалистите ще вземат в предвид и
много други фактори, които трябва да бъдат изпълнени и да се
намери подходяща терапия преди да се предпише тежко медикаментозно
лечение.
В
ранна детска възраст между 3 и 5 г. се допуска агресивно поведение да се разглежда като фаза, през която
преминават повечето деца и отшумява, но ако се запази, този тип поведение може
да се разпознае като поведенческо нарушение. При омаловажаване на проблем с описаната симптоматика от страна на родители и специалисти, може да
премине в агресивно с последици в посока асоциално поведение.
Опозиционното поведение е едно от средствата, с които детето изразява себе си и мнението си, не
бива да забравяме нашите личностни особености и разликите в моделите на мислене
и действие на различните генерации.
При децата, страдащи от хиперактивност с
дефицит на внимание, се проявява и синдромът на патологичното противодействие в
20 до 50% от случаите. Опозиционното поведение на детето може да бъде
разглеждано като неговия отговор на нашите действия. Ако ние като специалисти и
родители не реагираме правилно на детските нужди, особено когато нашето дете
има синдром на дефицит на внимание и хиперактивност, то вероятността детето да
изрази своето несъгласие чрез противопоставяне е много голяма. Необходимо е да
отбележим, че децата не могат да изразят своите мисли и желания в ясни и конкретни
думи, както ние възрастните правим това. Затова не можем и да очакваме от
детето, че ако направим нещо погрешно, то ще ни възрази спокойно и ще ни
покаже нашата грешка. По-вероятно е да извика, да се разбунтува, да тропне с
крак, да застане в опозиция.
В следващия материал ще изброя десет лесни правила, с които можем да структурираме ежедневието, така че да дадем опорни точки в трудни ситуации. Когато децата знаят какво ги очаква в определени ситуации, са по-спокойни и склонни да търсят приемливи алтернативи за справяне с тях без да прибягват до агресивни или опозиционни действия.
Коментари
Публикуване на коментар